Имал ли е Linus Pauling право?

 

Преди около половин век известният учен и два пъти нобелов лауреат Linus Paulig започва своето изследване на  въздействието на витамин С върху здравето на човека и по-специално ролята му при профилактика и борба с рака посредством поемането на големи дози. 

В последните години учените откриват все нови и нови чудодейни механизми на действие на витамин С и потвърждават често оспорваната теза на Paulig, че витамин С можа да има защитна и лекуваща роля.

Днес, повече от 15 години след неговата смърт, на учените се отдава да установят, доколко витамин С може да стопира растежа на туморните клетки.

 

"Резултатите от нашите изследвания направиха възможен един многообещаващ  и прост метод на борба с рака - както при превенцията така и при лечението." 

 

каза д-р Margreet Vissers в една пресконференция. Тя е професор на Free Radical Research Group към университета в Отаго в Нова Зеландия и ръководител на една студия за витамин С, чиито резултати са изнесени в специализираното списание Cancer.

Д-р Vissers говори за това, как въпреки многобройните дискусии за ролята на витамън С в борбата с рака, липсват обстойни доказателства за механизмите не действие на витамин С. Тя е доказала в една предишна своя студия, че клетките на човешкото тяло могат лесно да останат здрави и работоспособни при наличието на достатъчно количество витамин С. Това прокарва и тезата, че витамин С е в състояние да стопира заболявания, които биха имали като причина за възникване ненормалното поведение на клетките, какъвто е случаят при рака. 

 

Витамин С студия.

 

В своето актуално проучване д-р Vissers и нейният тим искат да открият, дали количествата на витамин С при пациенти с ендометриални тумори ( рак на лигавицата на матката ) в сравнение с това при здрави хора е занижено или е същото. Освен това учените търсят и възможна връзка между една ниска концентрация на витамин С и агресивността  на зслокачествените тумори и тяхната способност да се противопоставят на различни видове терапии. 

 

Многообещаващи резултати.

 

Д-р Vissers открива , че туморната тъкан в сравнение със здравата приема по-малко количество витамин С. Колкото по-малко е количеството в тумора, толкова по-добре се чувства тази изродена тъкан, расте по-бързо и шансовете и за оцелявана са по-добри, докато пострадалият се чувства все по-зле. Изглежда така, сякаш раковите клетки отклоняват витамин С. Те очевидно не се приемат съвместно.

Забележителното е при това, че при тумори, които съдържат малко количество витамин С, има голяма количество HIF-1, това е един протеин, който регулира снабдяването с кислород на клетките.

До днес се е смятало, че витамин С предпазва тялото от рак дотолкова, доколкото може да задържи настрани свободните радикали, които увреждат наследствената информация на клетките. Считаше се, че една клетка, чиято наследствена информация остане недосегаема, не може да се изроди и превърне в ракова. Но явно витамин С предпазва клетката по един друг начин. 

 

Синдрома на "помощник" на HIF-1 протеина.

 

Установено е, че свободните радикали не предизвикват по-нататъшни вреди на наследствената информация на бедната на витамин С туморна тъкан. Вместо това, те активират HIF-1 протеина, който в случая има ролята на помощник, тъй като той е на мнението, че всяка клетка, която има недостиг на кислород има нужда от помощ, за да оцелее, и въобще не се съобразява с това, че тук става въпрос за тъкан, която е вредна за тялото и трябва да бъде отстранена. При този процес HIF-1 помага на клетките да превръщат захарта в енергия без наличие на кислород.

Това още не е всичко: HIF-1 подпомага възникването на нови кръвоносно съдове около тумора, за да може видимо задушаващата се тъкан да бъде снабдена най-скоро с кислород. 

Тумори ( в черния дроб и лимфните възли ), които произвеждат сами свободни радикали, за да могат да се обградят с колкото се може повече HIF-1, могат да  растат и по-бързо. 

Витамин С ( както и други антиоксиданти ) могат да задушат този процес още в начолото, понеже са способни да залавят и унищожават тези свободни радикали, преди да са активирали HIF-1 протеина. По този начин ракът изпада в енергиен недостиг, не може да продължи растежа си и се задушава.

 

Витамин С спира растежа на рака и възпрепятства резистентността му към различните терапии. 

 

Понеже с увеличаване на концентрациите на витамин С количеството на HIF-1 в тъканите намалява, би трябвало чрез терапия с витамин С да се постигне значително влошаване на жизнените условия на тумора. Колкото по-ниско е количеството на HIF-1, толкова по-успешно може да се ограничи растежът на тумора и шансовете ракът да отслабне и да бъде подложен на терапия се увеличават. Витамин С може да предотврати и появата на солидни тумори.

При лечението на рак витамин С се прилага предимно под формата на силно концентрирани  вливания (от 7,5 до 45 гр. на вливане). Профилактично може да се приема орално, но по въпроса какви количества, учените все още спорят.

Почти всички животни в природата могат да произвеждат в черния си дроб витамин С от глюкоза. Човекът заедно с морските свинчета, прилепите и някои видове птици правят изключение. Кучетата и котките, например, произвеждат до 20 гр. витамин С. В сравнение с тези количества, количествата, препоръчани от Немското Дружество по Хранене от 100  гр. на ден за възрастен човек и 200 гр. за човек под стрес, изглеждат малко съмнителни. Ето защо Linus Pauling препоръчва количества в пъти повече. Години наред той сам е консумирал по 18 гр. на ден и е доживял да 93 години. 

Който включва към дневния си хранителен режим големи количества плодове, салати, подправки, ядки, зеленчуци и водорасли и едновременно с това намалява количествата на готовите храни от супермаркетите може да осигури дълготрайно на своето тяло високи дози витамин С. Действителното количество витамин С, от което се нуждае един човек е относително, но едно предозирване е практически изключено, понеже тялото отреагира много бързо съотвенто с разстройство, вследствие на което човек сам може да редуцира дозите си.

 

Да се избягват мазнини.

 

При приема на витамин С трябва непременно да се следи за избягване консумацията на мазнини, понеже при свързването на мазнини с витамин С се образуват субстанции, които водят до появата на ракови клетки. При все че в тази студия не се споменава какви мазнини се имат предвид( дали индустриално преработени или всякакви мазнини ). Но едно е сигурно, да не се приема витамин С върху парче торта или с пържени картофки с майонеза.

 

Естествен витамин С.

 

Витамин С може да се закупи навсякъде, но той се продава предимно под формата на аскорбинова киселина. Като се изходи от факта, че тази киселина окислява организма и допълнително го натоварва с тежки метали, не може да се препоръча консумацията на такъв вид витамин С.

Някои производители на витамин С предлагат витамин С заедно с биофлавоноиди, но и в тази комбинация липсват елементите, които има в един натурален продукт. 

Ето затова се препоръчват препаратите, които се произвеждат от един цял, естествено расъл на слънце продукт. Така се избягва нежелателното окисляване и натоварване на тялото с тежки метали и човек може само да профитира от този чист вид витамин С.